Физиотерапия

Терапията с високоволтови импулси е успешна дори при терапевтично резистентни случаи. Тя се явява алтернатива на електротерапията и може да се използва там, където досегашната апаратура на електротерапията не оказва въздействие или e  противопоказна.
Има отлично аналгетично въздействие без смущаващи странични влияния като парестезия и прегаряния. Електрофизиологически клетките в човешкото тяло могат да се представят като паралелно свързани кондензатор и резистор. За да може електрическото дразнение да въздейства на вътрешно разположени заболели тъкани, е необходимо да се използва съпротивление с най-високо напрежение.
Стръмните нарастващи фронтове на тесните импулси съдържат освен основната честота и значителна част по-високи честоти. Заедно с големите моментни стойности на импулсите това осигурява желаното оптимално терапевтично дълбочинно въздействие. За да се осигури добро аналгетично въздействие широчината на импулса трябва да бъде от порядъка на 2mS.
Тъй като импулсът е съвсем тесен, може „медицинското високо напрежение” да се използва безопасно и безболезнено.
Терапията с високоволтови импулси обединява предимствата на галваничните, диадинамичните и интерферентните токове, без да оказва странични влияния.
Понеже положителната и отрицателната площ на импулса са равни по големина, не е възможно да се получи електролиза, свързана с отделяне на киселина или основа под електродите. Това позволява да се третират и области над метални имплантанти. Закономерностите на отделните честотни обхвати се потвърждават и  във високоволтовата терапия:

• импулси до 10Hz влияят стимулиращо на мусулите и затова се използват като помпа за вените (разтърсваща честота).
• импулси от 30 до 60Hz изпъват мускулите.
• импулси от 90 до 120Hz действат аналгетично, потискат симпатиковите нервни центрове

Представляват съвкупност от 6 вида нискочестотни токове, които представляват еднопътно или двупътно изправяне на променливия ток от електрическата мрежа в различни комбинации. Най-характерното за всеки от тези токове е:

• Монофазен фиксиран ток (MF) – ток с продължителност 10mS и 10mS пауза. Предизвиква силна и прекъсната вибрация на мускулите.
• Двуфазен фиксиран ток (DF) – дразнещото действие е по-слабо от на MF. Повишава кожната електропроводимост и повишава болковия праг. Действа аналгетично и съдоразширяващо.
• Ток, модулиран в къси периоди (CP) – токовите форми MF и DF следват непосредствено една след друга. Смяната става изведнъж. Болният усеща рязко промяната от едната в другата модулация.
• Ток, модулиран в дълги периоди (LP) – токовата форма MF  е смесена с втора модулирана форма MF, така че се получава постепенно увеличаване и намаляване на амплитудата.
• Ритъм-синкоп (RS) – токът MF след 1.1s протичане се прекъсва от 0.9s пауза. Предизвиква силно съкращение на мускулите. Използва се за електростимулация.
• Монофазен модулиран ток (MM) – има същите съотношения като RS, но токът MF се отпуска при постепенно увеличаване и спадане на токовите импулси. Използва се за лечение на мускулни атрофии.

Диадинамичните токове имат изразен болкоуспокояващ ефект, обясняващ се с блокиращото действие на диадинамичния ток върху определен участък от рефлексната дъга. Отличава се, също така и със съдоразширяващ ефект. Под влияние на диадинамичния ток в тъканите се образуват съдоразширяващи вещества от рода на хистамин, ацетилхолин и др.

В областта на въздействие, кръвоносните съдове се разширяват, увеличава се броят на функциониращите капиляри – кръвоснабдявнето на тъканите се подобрява, тъканната обмяна се повишава, резорбцията на отоците се ускорява. Оказва благоприятно влияние на лимфотока.

Някои от показанията за диадинамичен ток са:

• миалгия в областта на врата, невралгии и невропатии
• посттравматични увреждания – навяхване, натъртване, състояния след луксация, контрактури, зудекова атрофия и др.
• бавно заздравяващи рани и трофични язви
• болестта на Бюргер и болестта на Рейно
• гинекологични заболявания – подостър и хроничен аднексит, дисменорея, аменорея и др.

дегенеративно-дистрофични заболявания на прешлените на гръбначния стълб

Ултразвуковата терапия (УЗ) се налага като физиологичен, безвреден и лесно поносим метод от страна на пациента. Има различно  въздействие върху клетките и тъканите – механично, термично, физико-химично и бактериоцидно. Общото действие е противовъзпалително и болкоуспокояващо. Нормализира съдовия тонус, стимулира регенерацията на тъканите, активира кръвообращението, подобрява обмяната на веществата. Действа също така противоалергично и антибактериоцидно.

Заболявания, повлияващи се от лечение с Ултразвукова терапия:

• невралгии и неврити
• болести, засягащи гръбначния стълб –ошипявания, дискова херния и др.
• заболявания на опорно-двигателния апарат, като болест на Бехтерев и др.
• хирургични болести – фрактури на кости и стави, изкълчване или навяхване, бавнозарастващи рани
• периферни съдови синдроми – акроцианоза, болест на Рейно
• бронхиална астма, хронични бронхити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити
• гинекологични заболявания
• кожни болести – сърбящи дерматози, карбункули, фурункули, атонични рани, варикозни язви, склеродермия и др.
• УНГ болести – ринити, синуити, тонзилити, фарингити, ларингити
• очни болести – кератит, ирит, глаукома, кръвоизлив
• стоматологични заболявания – парадонтози, гингивити, пулпити

Фонофореза (Ултразвукова терапия с медикамент):

Представлява въвеждане на лекарствени вещества в организма посредством Ултразвук. Ефектът от медикамента се увеличава чрез Ултразвука, който действа като катализатор.

Важно условие за Фонофорезата е лекарственото вещество да не се разрушава от УЗ и да може да се нанася под форма на унгвент, гел.

Терапевтичните ефекти от използването на интерферентен ток са свързани с неговото физиологично действие върху тялото. В зависимост от честотата най-общо може да се каже, че ниските честоти до 50Hz действат стимулиращо на мускулатурата, а от 50-100Hz са свързани с обезболяващ ефект. Интерферентния ток предизвиква подобряване на периферното кръвообращение, тъканния метаболизъм и отделянето на биологичноактивни вещества, което създава условия за противооточен, противовъзпалителен и аналгетичен ефект. Също така интерферентния ток стимулира регенерацията на периферните нерви, подобрява функционалното състояние на нервно-мускулния апарат и ускорява зарастването на костите.
Основните положителни ефекти при лечение на травми и заболявания са:

• ускоряване на оздравителния процес вследствие увеличаване на притока на кръв и пропускливостта на клетъчните мембрани
• намаляване на болката вследствие на блокиране на болковите рецептори и отделянето на ендорфини
• намаляване на тонуса на спастичната мускулатура и отока при травми
• ускорява зарастването на костите при счупвания
• 
  Част от заболяванията, при които интерфентния ток има ефект са:
• неврологични заболявания – невралгии, неврити, плексити, радикулити и др.
• посттравматични състояния като контузии, навяхвания, състояния след фрактури и луксации
• артрози и дегенеративни заболявания на ставите като гонартроза, коксартроза
• при мускулни болки и спазми и много др.

Йонофорезата е метод на лечение с прав (галваничен) ток. Той се предава на организма през кожата с помощта на електроди, които представляват гладки метални или гумени пластинки, поставени във влажни хидравлични възглавнички. В течността, с която се овлажняват торбичките на електродите, е разтворено лекарствено вещество.

Под действието на правия ток, лекарствените йони от разтвора проникват в тъканите, където оказват лечебното си въздействие. По този начин върху организма се прибавя и действието на лекарството. Йонофорезата с калиев йодид и аминозин се прилага при белези и келоиди, с цинков сулфат – при младежки пъпки, с ихтиол – при младежки пъпки с дълбоко възпаление и др.

Медицинската техника генерираща галваничен ток въздействащ на тъканите между двете полярни зони, засилва обмяната на веществата, подобрява трофиката на тъканите, засилва клетъчният метаболизъм, подобрява кръвооросяването. Може да се прилага и при новородени на няколко дни, особено при Родова травма и спина бифида.

Показания за лечение с галваничен ток са:

• заболявания на периферната система
• заболявания и последствия от увреждания на ЦНС
• неврози, безсъние
• заболявания и травми на опорно-двигателния апарат
• заболявания на стомашно-чревния тракт
• хронични възпалителни процеси в различни органи и тъкани
• гинекологични заболявания
• стоматологични заболявания и др.

Магнитното поле оказва локално въздействие в зоните на излъчвателя, рефлекторно на вътрешните органи и системи, както и общо въздействие чрез централната нервна система. Най-чувствителни към магнитното поле са кората на главния мозък, хипоталамуса, таламуса и хипокампа.

Положителни ефекти от магнитерапия са:

• успокояващ ефект
• нормализира съня
• намалява емоционалното напрежение
• усилва активността на клетките
• активира обменните процеси в мозъка
• подобрява кръвообращението в мозъка
• повишава физическата и психическа активност

Сърдечно-съдовата система е много чувствителна към действието на магнитното поле. Сърдечната честота се нормализира, подобрява се храненето на сърдечния мускул и еластичността на стените на съдовете, повишеното кръвно налягане се понижава, подобрява се кръвообращението в крайниците. Магнитното поле активира противосъсирващата способност на кръвта, намалява възможността за образуване на тромби. Увеличава се броят на еритроцитите и съдържанието на хемоглобин в тях. Стимулацията на хипоталамо-хипофизарната система предизвиква стимулация на всички жлези с вътрешна секреция /надбъбречни, щитовидна, полови/. Може да се прилага и при новородени на няколко дни, особено при Родова травма и спина бифида.

Заболявания, повлияващи се от магнитотерапия, са:

• енцефалопатии, вертебробазиларна недостатъчност, разстройства на мозъчното кръвообращение, невропатии, последствия от черепно-мозъчни травми, множествена склероза, мигрена, детски паралич и др.
• нервноциркулаторна дистония, ИБС, атеросклероза на съдовете на крайниците, варикозна болест, флебит, тромбофлебит, лимфедем
• хроничен бронхит, ХОББ, хронична пневмония, бронхиална астма
• язва на стомаха, хроничен гастродуоденит, хроничен хепатит, хроничен панкреатит
• остеохондроза, остеоартроза, артрити, травми, възпаления на меките тъкани, сухожилия и връзки
• хроничен пиелонефрит, цистит, заболявания на женските полови органи, простатит
• диабетна полиневропатия и ангиопатия
• имунодефицитни състояния

Физиологичното действие на прилаганите във физиотерапията лазери е биостимулиращо. То се проявява локално в тъканите, погълнали лазерните лъчи. Усилва се размножаването и регенерацията на клетките чрез активиране дейността на клетъчното ядро, мембраната и органите. Повишава се продукцията на интерферон, лизозим и други вещества, отговорни за имунната защита.

Променят се хормоналните и солеви нива в кръвта. Повишава се продукцията на ензими и се увеличава активността им. Променя се възбудимостта на нервните окончания, подобряват се микроциркулацията и разнасянето на отока и възпалителните инфилтрати и намалява болката. Стимулират се имунната и противоалергичната защита и се активират процесите на кръвотворене в костния мозък. Особено изразен е ефектът на регенерация на костите, лигавиците и кожата. Бърза епителизация на рани и язви. Локалните промени по нервно-рефлекторен и хуморален път предизвикват и по-общи реакции, обхващащи целия организъм.

Tерапевтичните лазерни устройства имат мощен противовъзпалителен, болкоуспокояващ, регенеративен, съдоразширяващ, стимулиращ имунната защита, противоалергичен и противомикробен ефект.

Показания за лечение с тях са:

• дегенеративни, възпалителни, травматични и заболявания на опорно-двигателния апарат (артрозни, артритни, периартрити, миотендинози, тендовагинити, епикондилити, дистрозии, контузии, следфрактурни състояния и др.).
• плексити, радикулити, дископатии, неврити, херпес зостер, травматични лезии на периферни нерви, възпаления на тригемунус (троичен нерв) и др.
• кожни заболявания — уртикария, невродермит, сърбящи дерматози, херпес симплекс, бавно зарастващи язви, рани, следоперативни рани, декубитуси и др.
• очни болести — вирусен и бактериален кератит, кератоконюнктивит, дистрофия на макулата, глаукома и др.
• акушеро-гинекологични заболявания: ерозио на маточната шийка, комплицирани рани след АГ операции, предракови изменения на маточната шийка и др.

Вакуумтерапията е метод, който използва действието на вакуума върху тялото за стимулиране на тъканната микроциркулация, детоксикацията и за намаляването на възпалителните процеси. Осъществява се посредством поставяне на вендузи върху част от тялото. Първоначално се създава вакуум, а след това компресия. Това всмукване стимулира венозната и лимфна циркулация, снабдяването на тъканите с кислород, обмяната на веществата и отделянето на токсини. Чрез увеличаване притока на кръв в периферните тъкани концентрацията на кислород значително се увеличава, а на въглеродния диоксид – намалява. Подобряването на кръвообращението влияе благоприятно върху обменните процеси в капилярите и намалява венозния застой, който е основната причина за варикозните вени и венозната недостатъчност.

Вакуумтерапията, комбинирана със стимулация с интерферентен ток, се извършва посредством вакуум електроди, които могат да бъдат свързани с аспирационна помпа. Създава се отрицателно налягане и третираните тъкани се кръвоснабдяват активно (хиперемия), а това усилва ефекта от терапията. Тази терапия е полезна за лечение на всички форми на съдови заболявания, засягащи долните крайници: атеросклероза на долните крайници, болест на Бюргер и болест на Рейно, както и всички форми на венозна и/или лимфна недостатъчност, като отоци на краката, лимфедем, флеболимфедем и др.

Дарсонвализацията е метод, при който за лечебни цели се използват високо честотни бързо затихващи синусоидални електромагнитни трептения с честота 100-440kHz, високо напрежение, големина 0.02mA и продължителност около 20mS.

Чрез дарсонвализацията се получава повишаване на температурата и следователно хиперемия, която се задържа за дълго време, подобряват се условията за обмена на веществата в кожата и активирането на кожните жлези, засилва поглъщането на кислород и отделянето на въглероден диоксид.

Чрез дарсонвализацията се получава дразнене на нервните окончания и на нервните апарати в кожата и по рефлекторен път се причинява кратко свиване на кръвоносните съдове, последвано от продължителното им разширение и засилване на притока на кръв в кожата. Това води до подобряване на обмяната на веществата в нея. Токът на Д’Арсонвал намалява възбудимостта на нервните окончания в кожата, които възприемат болката – има обезболяващ ефект. В резултат на всичко това тонусът на кожата и подлежащите тъкани  се повишава, увеличава се еластичността на кожата и на стените на кожните съдове, подобрява се дейността на мастните жлези. Дарсонвализацията се прилага при вяла, суха и отпусната кожа, бръчки, бледа и анемична кожа. При суха и чуплива коса, при падане, оредяване на косата, се прилага дарсонвализация на окосмената част на главата. Процедурата се извършва с електрод под формата на гребен, с който се правят движения както при ресането на косата.

Дарсонвализацията има успокояващ ефект върху краищата на сетивните нерви в кожата и слабо дезинфикциращо действие в резултат на образуващия се озон.

В козметиката се използва за подобряване трофиката на лицето и при някои болкови състояния. Стимулира растежа на косата, усилва тонуса, блогоприятства действието на масажа.

Особено ефективно е прилагането на метода при бавно заздравяващи рани.

Електростимулация – наричана още „нервномускулна електростимулация” е метод за предизвикване на мускулна контракция чрез специално преобразувани електрически токове.Използва се при мускули, които са отслабени (хипотрофични), с понижен мускулен тонус (вяли парези). Намира приложение при случаи с отслабени мускули след счупвания и последвала имобилизация, при случаи след увреда на периферен нерв, който предизвиква отслабване на мускулатурата, инервирана от него.

Най-подходящи за електростимулация са нискочестотните токове с регулируеми параметри, диадинамичните токове и др. Най-прилаганите методики са униполярната и биполярната.Униполярната методика има един статичен електрод в зоната на стимулирания нерв, там където е най-достъпен и втори електрод в зоната на мускулното коремче.

При биполярната методика двата електрода се поставят в двата края на стимулирания мускул. Биполярната методика е предпочитана за стимулиране на инервирана, на отслабнала мускулатура, докато униполярната методика се предпочита за стимулация на частично и тежкоденервирани мускули, защото там има възможност за регулиране на параметрите на нискочестотния ток – форма и продължителност на импулса, съотношението пауза/импулс, модулации.

Физиологични ефекти от използването на електростимулация:

• увеличава мускулната маса
• увеличава мускулната сила
• намалява явленията на умората подобрява кръвообращението и трофиката на мускулите
• увеличава активността на ферментните системи
• увеличава съдържанието на гликоген в мускулите
• предотвратява натрупването на млечна киселина

Това е монофазна форма на тока с фаза с правоъгълна форма продължителност на 2ms и пауза от 5ms, произтичащи с честота от около 143Hz. Среща се и под името “Ultra-Reiz” ток. Той е с по-малко натоварване върху кожата от диадинамичните  течения. Поради бързото привикване на пациента, стимулацията се увеличава на всяка минута в продължение на 5 до 7 минути. След това се оставя. Терапията трае най-много 15 минути. Формата на тока се използва успешно при лечение на хронична и остра локализирана болка и е ефективен за намаляване на мускулен спазъм.

Криотерапията представлява лечение със студ. Прилага се най-често при травми, изкълчвания, артрит, подагрозен пристъп в остра фаза. Използва се и за отпускане на спастични мускули в слединсултно състояние, когато те са твърди и трудноподвижни.

Ледът или кърпата се слагат направо върху кожата или през плик. Ефектът понякога е изненадващо бърз. Ледът стои не повече от 5-10 минути, но това зависи индивидуално от случая. Нанасян  в комбинация с хепаринови продукти се постига силно противосъсирващо, противовъзпалително и противооточно действие, което спомага за по-бързия терапевтичен ефект. След травми лечението продължава около 72 часа. Може да се съчетава и с обезболяващи токове, използващи се във физиотерапията.

Лечението със студ не трябва да се ползва при остри инфекциозни болести. То е противопоказно и при хора, които развиват алергия от студа – правят отоци, мехури или се изприщват.

Парафинът затопля подлежащите тъкани и оказва разнасящо, болкоуспокояващо и антисептично действие. Особено благоприятно действа върху кожата – подобряват кръво и лимфообръщението в нея, а също и трофиката. Кожата става еластична и нежна.

Парафинът се прилага при заболявания на ставите от травматичен произход, при деформиращи артрити в хроничен подостър стадий, хронични тендовагинити и кожни ръбци, при увреда на периферни нерви, невралгии и неврити, хронични възпалителни процеси на гениталиите, при състояния след прекаран флебит, гинекологични заболявания, хронични хепатити и др.

Светлолечението, наричано още терапия със светлина, е един от първите лечебни методи, използвани още в дълбока древност от лечителите Още тогава хората забелязали лечебното въздействие на слънчевата светлина при зарастването на рани и различни кожни проблеми.

По-късно, при зараждането на съвременната медицина и по-специално на физиотерапията, която използва природни фактори като слънце, вода, въздух, топлина, студ и др., при лечение и за възстановяване от различни заболявания, светлолечението е признато и от конвенционалната медицина.

В природната слънчева светлина се съдържат електромагнитни вълни с по-мощно лечебно действие, както и такива като ултравиолетовите лъчи, които могат да бъдат вредни при по-продължително излагане на слънце. Поради тази причина се прави така нареченото „снемане на биодоза“, като чрез него терапевтът разбира колко трябва да бъде индивидуалното излагане на лъчите за всеки пациент.

Характерното за светлината е биологичното (усилва обменните процеси в организма) и бактериоцидното действие. Успешно се прилагат при лечение на рахит, при диабетно болни – понижаване на кръвната захар, наблюдава се понижаване съдържанието на холестерола, повишават се защитните и имунобиологични реакции на организма.

Черноморската луга притежава силно изразено противовъзпалително действие, минерализира организма и стимулира защитните реакции и процеси в него. Магнезият в лугата е изключително полезен за човешкия организъм, с благоприятно действие върху опорно-двигателния апарат и нервната система.

Терапиите с луга и морски минерали са приложими при лечение на артроза, дископатии, радикулити, ревматоидни оплаквания, мускулни болки, разширени вени, гинекологични заболявания и др.

Aпликациите с луга действат чрез затоплящият си ефект върху обработваното място от една страна и чрез проникването в тъканите на съответните химични вещества, които намаляват отока и възпалението на тъканите и подобряват водно-солевата обмяна. Лугата може да бъде съчетана с физиотерапевтични лечебни процедури.